Игра на Съдбата

[You must be registered and logged in to see this image.]


Глава първа : „Неприятна новина”


Бела се събуди за поредния работен ден. Никак не и се ходеше, като знаеше колко фактури и разписки трябва да преглежда, но тя обичаше работата си, а й една бизнес дама не би трябвало да закъснява.
С нежелание стана от леглото и влезна във банята. След един бърз душ, и разресване на чупливата й заплетена коса, се облече. Взе набързо готовото кафе, което Сю беше оставила на масата в кухнята ,и хукна навън. Сю бе втората съпруга на баща и Чарли. Майка й Рене от години живееше с годеника си Фил, който не бе лош, никак даже. Но Бела реши да живее с баща си във Лос Анджелис, вместо в малкото забутано градче Форкс, което се намираше в щата Вашингтон.....
Изабела бе на двадесет години и работеше в една от компаниите на баща си. Беше средна на ръст, със хубаво изваяно тяло, чуплива кестенява коса и топли кафяви очи.
-Здравей Джеймс – поздрави тя охраната пред вратата на огромната сграда.
-Здравейте госпожице Суон – усмихна се срамежливо той. За своите тридесет години Джеймс изглеждаше добре. Висок със късо подстригана руса коса, и тъмни черни очи.
Бела влезна в сградата поздравявайки хората. Всички я обичаха, и никои не можеше да каже нещо лошо за нея. Прекоси разстоянието до асансьора без никакви изненади, но ето че късмета и не беше на нейна страна. Мазното синче на господин Нютън изскочи пред нея прегръщайки я.
-Изабела, кога мислиш да склониш на една вечеря?-попита момчето. Офф как мразеше да я наричат със пълното и име.
Майк Нютън, бе синът на един от най-добрите приятели на Чарли. Господин Нютън притежаваше част от компанията, затова на Бела и се налагаше да гледа тъпата физиономия на синът му всеки божи ден. Майк бе колкото нея на години, но със глава по-висок. Русата му пригладена коса, и сините му очи бяха единствените неща който тя харесваше у него. Вярно е че бе хубав, като от корица на списание...или не чак толкова. Но тя много добре го познаваше, и се беше заклела, че никога, ама НИКОГА няма да излезе с идиот като него.
-Майк махни се, не виждаш ли че бързам – извика му тя влизайки в асансьора.
Момчето обаче не се отказа и я последва във кабината. Имаше още няколко човека с тях, затова Майк реши да действа по-късно.
Веднага щом вратите пред момичето се отвориха, тя изхвърча през тях като хала. Влетя в кабинета на баща си, започвайки със ежедневните въпроси.
-Добро утро татко. Как си? Мери ли си кръвното днес? Знаеш, че Сю ще се притесни, ако не го направиш.
Баща и се усмихна мило. Бела го целуна по челото и седна на креслото пред бюрото.
Чарли бе не много висок, чернокос мъж. Имаше същите топли, кафяви очи който дъщеря му бе наследила от него. Не обичаше много да говори, но когато трябваше да е строг слагаше една от обичайните за него физиономии тип "Мъртъв си".
-Първо добро утро – засмя се той.– И да добре съм мила, благодаря че попита, както всеки ден правиш.
-Знаеш, че се тревожа татко.
Бела усети как лицето на Чарли придобива виновно изражение, което значеше че нещо не е наред. Дали щеше да я помоли да работи извънредно както по миналата седмица? Или отново щеше да и сервира нещо от рода на : "Ще вечеряме със семейство Нютън. Искам и ти да дойдеш.". Но каквото и да й кажеше, знаеше че не може да му откаже.
Ах.. от както се помнеше баща и всячески се опитваше да я събере със смотаняка Майк , но колкото и да опитваше тя нямаше да се предаде така лесно.
-Какво има пак татко? Не ми казвай, че отново ще вечеряме със семейство Нютън. Извинявай, но знаеш какви "симпатии" изпитвам към Майк. Освен омраза...
-Изабела, не говори така за синът на Джон.
Момичето изпуфтя отпускайки се на стола.
-Семействата ни взехме решение да...
Тук Чарли направи пауза във която Бела се питаше "Какво пак са намислили тези хора. Нямат ли си друга работа, ами се занимаваха само с това, как да ми усложнят живота ?!"
-След две седмици ти и Майк ще се сгодите, а след месец е сватбата.
Моля???Т-т-той сериозно ли говореше??Аз и това изчадие Нютън?!?Аз и това мизерно същество....женени??Той побърка ли се???
-Да не би днес да е първи Април? Ти шегуваш ли се??-изпищя силно тя. Баща и поклати сериозно глава.– Ти луд ли си???– извика този път Бела.–Как ли пък не ще се омъжа за това..това мизерно и долно същество. Той е отвратителен, как може да искаш да съм със някои толкова..НИКОГА.....
-Тишина – извика Чарли изправяйки се от стола. Момичето млъкна на секундата загледана в пулсиращата вена на челото на баща си. Никога не бе го виждала толкова ядосан, и никога не бе го чувала да и вика по такъв начин – Казах, че ще се ожените и точка, без възражения. Обадих се на Рене, и тя се съгласи. Семействата ни се познават от години, и единствения син на Джон е Майк.
Ах тази предателка майка и..Единствено на нея можеше да разчита, но ето че вече и бе забила ножа в гърба. Бела можеше да се бори за своя глас, но знаеше че нищо няма да спечели от това. След няколко минутно мълчание момичето се реши да проговори, но точно тогава в кабинета връхлетя Майк. "Той пък какво прави тук??" помисли си тя.
-Ето я и моята любов – ухили се до уши Нютън.
Ахх как и се искаше да го разчлени на парчета..или не по добре да го изгори жив, за това че се осмели да оживее след случката със колата. Бела много добре помнеше този инцидент, и щеше да го помни цял живот. Майк блъснат по случайност от нея..после инвалидната количка, в която не се застоя за дълго..и на края приятелството, което не трая дълго, понеже господин „модел” се мислеше за много велик... Мразеше го от дъното на душата си.
Майк от своя страна пък беше безумно влюбен във нашата Бела. Обичаше я от мига в който, от бунтарка, Изабела се превърна във красива млада жена. Но не винаги знаеше как да се държи, когато се окажеше в компанията й. А и онзи инцидент със колата за него не значеше нищо.
Майк се опита да я прегърне, но вместо това получи един ритник между краката. Момчето се сви на две и изохка, което донесе голямо удоволствие на Бела. След което с усмивка на уста се изниза от стаята, без да каже и дума, нито на Нютън, нито и на баща й, които си мислеше, че няма шансове това слабо момче да се справи с разярена кобила, като единствената му дъщеря Изабела.

Глава втора : "Принцесата на мрака"


Докато караше колата си, Бела мислеше дали е възможно да излъже по някакъв начин баща си? Как би могла да се измъкне от абсурдната ситуация? Тя и Нютън женени..ужас, същински кошмар.
Затова реши да се обади на един от най-добрите си приятели, Джейкъб Блек. Той винаги намираше изход от сложни ситуации.
-Ей, Джейк. Как е?
-Оо Белка-обелка, как е малката ми сладурана? – беше брат му, Емет. Който обожаваше да се шегува с нея.
-Емет-шемет, къде е брат ти? – не му остана длъжна тя. Момчето изруга в слушалката от обръщението към него.
-Със Едуард, на обичайното място. – каза бързо след което затвори. Разбира се, къде другаде да са се запилели освен в парка пред тях.
Бела се засмя и зави в посока към нейните момчета. Не след дълго видя парка, и отби в близкия паркинг за да остави колата си.
Едуард Кълън и Джейкъб Блек бяха най-добрите и приятели. Господин Кълън имаше бронзова коса, и светли зелени очи, в който едно момиче би могло да се забрави. Много висок, но не чак толкова мускулест. А албиносовата му кожа, бе толкова мека на допир, че Бела понякога се питаше "Дали използва козметични продукти?"
Блек бе пълната му противоположност. Беше със няколко сантиметра по-висок от Едуард, но и по едър. Мускулите по тялото му бяха перфектно оформени, затова често носеше тениски, който да подчертаят точно това. Той бе наполовина индианец, поради тази причина и кожата му беше по-тъмна. Черната му гарванова коса беше късо подстригана, а тъмните му очи бяха изпълнени винаги със щастие.
Разликата не бе единствено във външността им, а и във характерите им. Едуард обожаваше партита, жени и купони, докато Джейк бе тихата вода. Понякога Бела не го разбираше...имаше страхотно тяло, а си го пазеше за себе си..
Единственото общо между тях е, че бащите им също са си топнали пръст, взимайки по-мъничка част от компанията на Чарли, макар че Карлайл бе просто акционер, докато Били имаше значително голяма част от Фирмата. И ето ги тримата шефа на компания „Мейсън”...Чарли Суон, Джон Нютън, Били Блек... и още един за който ще разберете по-късно...
Бела видя приятелите си седнали върху облегалката на една пейка, и изтича към тях като гледаше да е възможно най-тиха. Прокрадна се зад гърбовете им, и покри очите им с ръце.
-Белка дойде – изхили се Джейкъб, при което заслужено получи един шамар зад врата.
Едуард светкавично се обърна към нея, придърпвайки я във скута си.
-Малката принцеса ще поседи ли във скута на принца?– попита я Едуард с кадифен, мек глас.
Бела никога не се връзваше на номерата му, нито чарът му я привличаше. А и много добре знаеше, че той само се шегува...И наистина беше така. Едуард обичаше да се бъзика с малката си приятелка. Е не, че беше кой знае колко по-голям от нея. Само на двадесет и две години, а все още водеше ергенски живот, като опитваше да убеди деветнайсет годишния Джейк да последва примера му. Но както сами виждате, Джейк предпочиташе работата в сервиза за коли, вместо куп жени да му се натискат.
-Не съм малка, а скута на принца е прекалено дребен за моите изисквания. – изпя тя нежно.
Джейкъб гръмко се засмя помисляйки си "Тези двамата на бас, че след време ще се влюбят".Ах..не знаеше колко греши.....
Бела скочи от скута на Едуард, и със периферното си зрение видя образ, който ненавиждаше. Обърна се и пред нея стоеше...
-Ето я и принцесата на мрака – да точно така.."принцесата на мрака", както я нарече Джейк.
-Джейн Волтури, ако знаеш колко копнях да те видя точно днес – присмя се подигравателно Бела.
Джейн имаше руса до раменете коса, и тъмносини, студени като нощта очи. Беше слаба, но малко по-висока от нашето момиче, макар че бе с две години по-малка от нея.
И ето го и шев номер четири. Самият и баща.. Аро Волтури...
Момичето се присмя и отговори:
-Не съм дошла заради теб Суон. Дойдох за да се видя с приятеля си. Мръдни се. – избута я настрани, като се отдаде в обятията на Едуард. Той притисна момичето до себе си дарявайки я със страстна целувка.
Бела буквално стоеше замръзнала на мястото си. Горката не можеше да повярва, че Едуард е постъпил така с нея. Той много добре знаеше, че тя и Джейн се ненавиждат.
И защо?? Ами защото госпожица мрак открадна едно от бившите гаджета на Бела. След което нашето момиче и го върна тъпкано, като свали и двете момчета, който Джейн уж въртяла на малкия си пръст. От тогава земята между тези две души се пропука, позволявайки на дявола да контролира емоциите по между им.
-Едуард Кълън – извика Бела. Момчето с нежелание се отдръпна от мрака, позволявайки на светлината да проблесне..но вероятно господин "перфектен" бе ослепял, понеже не отделяше ръцете си от кръста на Джейн.
Бела не каза нищо повече, а се понесе към колата си. Джейк погледна на криво приятелят си, след което тръгна да я настигне...

Глава трета : „Най-добри приятелки”


Момчето изтича до Бела, изнервен от постъпката на Едуард. Ако приятелят му не беше такъв женкар, може би нямаше да постъпи така...
-Бела – извика той. Момичето се обърна все още бясна.– Не се ядосвай само защото е със Джейн.
Тя се замисли и след миг отговори :
-Прав си, а и..тъпак и курва.. са неочаквано добра комбинация – присмя се тя. Джейк се присъедини към смеха й, но усети телефона си да вибрира в джоба му.
-Кажи Лия??...Не ме занима...но...Лия нали ти казах...спри да ми викаш.. добре де, чао.
Бела се засмя високо. Добре знаеше какви са отношенията между Джейк и сестра му Лия. Постоянно се караха, и никога не стигаха до единодушно решение.
-Какво иска този път сестра ти?
-Да и купя салата и ролца от магазина...също и тампони – смръщи се той. Бела се засмя и го потупа утешително по рамото.
Сестрата на Джейкъб, беше много красива. Висока, с къса черна коса и тъмни очи като на брат си. Стегнато тяло и хубава гладка кожа, няколко нюанса по-светла то тази на Джейк.
-Е добре тогава. Аз ще се обадя на Алис и Роуз да отидем до МОЛА. От месец не съм била по магазините.. Една женска вечер няма да ми се отрази зле..
Прегърна Джейк и влезна във колата си. Обади на приятелките си, като се уговориха да се срещнат пред на паркинга пред сградата..
Алис и Розали бяха най-добрите и приятелки. Може би е време да споменем и братът на Изабела.. Джаспър Суон бе големият и брат, които пък е най-добър приятел на Едуард. От деца бяха израснали заедно..но макар, че бяха на едни години, акълът на брат и беше много по-развит от този на онзи нещастник.
Джас беше доста високо и стегнато момче. Имаше русолява коса, и светло сини очи като на майка си Рене.
От пет години той имаше връзка със Алис, сестрата на Едуард... невероятна двойка.
И може би е била уговорка на съдбата, но Розали пък се влюби във Емет, и вече почти две години са заедно.
Когато пристигна, момичетата все още ги нямаше, затова отиде за кафе. Купи три "Експресота", и застана пред колата си... След няколко минути чу и познатите гласове.
-Белаа – обърна се и видя душата и сърцето си, както понякога ги наричаше.
Алис бе миньон. Със няколко сантиметра по-ниска от Бела. Слаба с къса до раменете черна коса, и топли светло кафеникави очи. За сметка на това обаче, сестра и Розали, бе висока и стройна. Русата и коса бе оформена в перфектни къдрици, който се спускаха по гърбът й. А очите и бяха разноцветни, с няколко цвята.. жълто, зелено и светло кафяво. Бела знаеше, че ако очите и бият повече на жълто значи Роуз е спокойна, но когато я видеше със по тъмно кафеникави, това значеше че е бясна за нещо.
-Как така се реши да пазаруваш – попита я любопитна Роуз докато я прегръщаше.
-Та, ти мразиш да ходиш по магазини – добави засмяно Алис.
Бела за миг се замисли, за това дали да каже на момичетата за брат им..няколко секундно мълчание и накрая се реши.
-Едуард излиза със Джейн Волтури.
За един миг никоя не реагира обмисляйки внимателно информацията. След минута обаче сестрите изпаднаха в паника, питайки се как е възможно брат им да е такъв идиот. Накараха Бела да им разкаже каквото знае, след което решиха че след покупките у тях ще настане третата световна. На Бела дори не и трепна окото, докато предлагаше начини по който Алис и Роуз да накарат брат си да си плати за това. Господарката на мрака не бе наранявала само нашето момиче, сестрите Кълън имаха за какво да и го връщат. Джейн не веднъж се опитваше да открадне и техните гаджетата. Както и да ги натопи пред баща им..
След една скоростна промяна на гардеробите си, се разделиха в различни посоки...
Бела се прибра в къщи, и завари брат си да гледа мач със Емет. Сю и Чарли били излезнали на вечеря, затова си отиде в стаята. Този ден беше наистина дълъг..а как и се искаше да е бил просто кошмар...Едно си обеща преди да заспи „Аз никога, НИКОГА няма да се омъжа за Майк Нютън!”

Междувременно при сестрите Кълън :

По пътя момичетата обсъждаха неконтролируемият си брат, които вероятно не знаеше кое е добре за него.. както и за тях..
Влезнаха с гръм и трясък заварвайки скъпото си братче в стаята си.
-ИДИОТ – извика му Розали шамаросвайки го по главата.
-Джейн Волтури??? – извика след нея Алис – Ти побъркан ли си? Не знаеш ли какво ни причини??
Едуард все още се търкаше го главата от шамара на Розали. Изправи се заставяйки пред съда.
-Това е било преди години, преодолейте го. А и са били само някакви момчета !!
Ах как му се искаше да си върне думите назад, но беше късно.. Момичетата го гледаха с такава злоба, че за миг му се прииска да не се беше раждал. И двете му удариха по един силен шамар, и излезнаха бесни от стаята.
„Мина сравнително добре” помисли си той докато разтъркваше челюстта си...

Глава 4 : "Двама братя в две различни семейства"


Сутринта Бела се събуди с идеята как да върне услугата на Едуард...Беше събота, което значеше че е време за малко купон.
Стана набързо и влезна в банята. Постоя във ваната около час, и реши че е време за действие. Излезна, облече една дълга тениска и взе домашния телефон набирайки номера на семейство Кълън.
-Алис на телефона.
-Мила, сама ли си??
-Не, със Роуз, Емет и Джас, защо?
-Пусни ме на високоговорител...
Бела не чака дълго и след секунди вече гласът и се разнесе из цялата стая..
-Добро утро на всички – след като чу същото и от срещната страна продължи.– Днес всички ви чакам във клуба..включително и Едуард с неговата дружка.
-Какво?? – извикаха те в един глас. "Е явно и момчетата са разбрали" помисли си тя.
-Не реагирайте така де. Имам малка изненада. Той там ли е?
-Отиде до магазина, но след малко трябва да се върне.-отговори и Розали.
-Е добре тогава. Кажете му че ще ви чакам довечера. Имам новина, която трябва да се отпразнува.– последното го каза малко по ентусиазирано за да не се усъмнят приятелките й.
Затвори телефона защото знаеше, че ако момичетата поискаха можеха да изкопчат информацията от нея, а тя не искаше всичко да се провали. След минута телефонът и отново звънна ...Алис!
-Алис няма да ти кажа нищо. Ще разберете довечера.
-Но...-приятелката и не можа да продължи, понеже Бела отново затвори.
Постоя на леглото няколко минути обмисляйки добре плана си. Дали щеше да се получи както тя искаше?? Не мисли дълго и се захвана да търси какво да облече. Добре че вчера бе отишла на пазар, сега имаше голям избор..Набра още един номер....уговориха се че ще я заберат, и тя щастливо се захвана с разкрасяването си. Днес трябваше да е блестяща..
След няколко часа...
Бела направи последни щрихи на прическата и гримът. Беше си изправила начупената коса, а очите си бе подчертала с малко спирала, молив и тъмни сенки ... Облече късата без презрамки черна рокля, която имаше не много дълбоко деколте, но достатъчно за да привлече мъжките погледи. Обу черните обувки на висок ток, взе малката си чантичка която побираше само телефона, червилото и ключовете, грабна палтото и излезе навън. Времето беше меко за този сезон. Есен..обожаваше есента.. Пожълтелите листа по дърветата, който се откъсваха едно по едно отлитайки със вятъра. .
Пред къщата и стоеше колата му, черен мерцедес, на който не знаеше марката..Той излезна отваряйки и вратата, а тя невинно го целуна по бузата след което влезна вътре..През целият път момчето и повтаряше колко е красива, и как щяла да привлече всички погледи.
Когато пристигнаха, всички бяха там, освен господин тъпак и тъпата му крава.
Когато ги видяха ченетата на бандата щяха да паднат. Момичетата веднага я издърпаха на страни и въпросите я заляха като огромна вълна насред спокойно море.
-Майк Нютън??Ти побърка, ли се?? – изписка Алис, но слава богу музиката я заглуши.
-Как можа да докараш този..този...Знаеш го какъв е...– извика и Розали.
Точно Алис да продължи, Бела я прекъсна.
-Гаден подмазвач...изоставящ момичетата сваляч..лицемер..знам какъв е момичета..Но не изпадайте в паника. Истинският ужас тепърва предстои, но нека да се съберем всички, и тогава ще ви разкажа.
Алис и Розали бяха готови да изкопчат всичко от нея, но тогава Бела смени темата, като започна да хвали облеклото им.
Алис бе облякла къса лилава пола , и сладко бяло потниче, а Розали жълта рокля, която прилепваше перфектно по тялото й.
След няколко минути Бела забеляза Едуард и Джейн да се приближават към тях. Едуард беше със ежедневното си облекло..дънки и риза..А Джейн бе облякла ужасно къса червена рокля, с доста дълбоко деколте. Явно се опитваше да впечатли момчето до нея.
Бела се засмя и задърпа Майк до себе си. Той прие този жест за друго и обви ръце около талията й..Ако нашето момиче не се водеше по план, досега да му е дала да се разбере, но знаеше че Едуард би се вбесил като я види със Майк, понеже тези двамата се ненавиждаха. И тя не знаеше защо..
Точно така и се получи...Когато влезна Едуард не забеляза нищо друго освен Бела, която се бе облякла доста привлекателно..но след секунди видя и подлизуркото Майк, които обви ръце около кръстът и..Едуард направо побесня.. "Нютън??Ще го убия, ще го размажа..Какво търси тук?...ами Бела, тя как е могла да ми го причини??Много добре знае, че ако аз и този идиот сме във една стая ще го убия!!"
Ауч странно нали..но какво да се направи..Преди да продължим нека да разкажем и историята на Еди и Майки :

При тях нямаше битки за момичета..откраднати гаджета или нещо подобно..Нее..Всъщност като деца те бяха най-добри приятели, по добри и от "Макс и Мориц".Бяха си големи пакостници..Но един ден семействата им се събраха за да им съобщят новина която не им се хареса..
Бяха в къщата на Нютън, но никой освен те двамата и родителите им не бяха там. Дори сестрите на Едуард. .Така двете момчета стояха и ги гледаха с почуда..
Родителите им си мислеха, че новината ще ги зарадва, но това само ги накара да се намразят...
Но нека започнем от началото...
Преди години Джон Нютън имаше по-малка сестра, която се казваше Валери. А Карлайл Кълън имаше брат на име Елезар. От години тези две фамилии бяха смъртни врагове...
Елезар беше много мил и честен човек. Никога не бе наранявал никого, и никога нямаше да го направи. Имаше светло руса коса и добродушни сини очи, и работеше като монтьор. А Вал си беше истински ангел. Красива със бронзова руса коса и светли зелени очи. От тези си и качества се влюбиха безумно един в друг, след което се и ожениха.
След година Валери забременя, и на двадесети септември роди момченце. И двете семейства се радваха, но това никак не промени отношенията им. Близо година и половина след раждането на детето, момичето отново забременя. Така отново на двадесети септември роди и другото си момченце. Всички мислеха, че е чудо това да се родят на една дата. За тях те бяха специални..Двете деца растяха заедно обичани и от двете семейства...
Три години по-късно, който бяха най-хубавите за всички, Еди и Майки решили, да се правят на „монтьорчета” ...Тогава бяха по на пет и три годинки. Родителите им спяха, а те станаха и взеха някой от инструментите на баща си. Отидоха в гаража, и започнаха основен ремонт на цялата им кола. Едуард се шмугна под колата, както бе виждал и баща му да прави. Започна да реже кабели, и да си играе с някой части...След минутка накара и Майк да отиде при него..Малкият взе една голяма отверка и започна да пробожда от долу колата..Така десетина минути игра, децата решиха че са свършили, и доволни си отидоха във стаята. Когато Валери се събуди и видя колко са „чисти” ги вкара в банята, но единственото с което децата се оправдаха бе че са играли навън..Когато дойде бавачката им, родителите им излезнаха на вечеря, по случай годишнината им..Но така и не се върнаха...
След няколко часа полицията се обади и на двете семейства съобщавайки им трагичната новина, че Валери и Елезар Кълън са починали в катастрофа близко до домът им.
Само тогава, само в този момент семействата се прегръщаха и утешаваха един друг..След погребението Кълън и Нютън се събраха за последен път за да решат как да постъпят относно децата..Обичаха ги, и искаха да израснат заедно, но никой не позволяваше на другия да вземе и двете момчета..
Така и ги разделиха с мисълта, някои ден да им кажат истината..Едуард Кълън и Майк Нютън.. Двама братя в две различни семейства..
От тях бяха научили, че те самите са виновни за инцидента, но нито веднъж не ги упрекнаха. Но децата бяха малки и не разбраха повечето от нещата. Забравили за това те живяха с мисълта че истинските им семейства са тези в който са отраснали..
След четиринадесет години двете фамилии отново се събраха, но този път за да разкажат на децата си истината, която мислеха че ще приемат. Все пак знаеха колко добри приятели са, и смятаха че новината ще ги сближи повече..
В началото момчетата го приеха добре, макар че бяха бесни за това, че не са им го казали по-рано. Но накрая когато разбраха, причината поради която са катастрофирали майка им и баща им, се вбесиха един на друг.. От този ден колкото и пъти да им се повтаряше, че не те са виновни, Едуард и Майк се обвиняваха един друг за инцидента в който са загинали родителите им...

Глава пета : "Таен ход"


В ъгъла на заведението, където стояха нашите хора , музиката се чуваше слабо, и не успя да заглуши виковете които последваха...
-Какво търсиш тук? – изръмжа Едуард срещу Майк.
Телата им се бяха извили един към друг, като разбеснели се котараци, а погледите със които се дебнеха можеха да смразят всеки.
Момчетата усетиха какво ще последва и застанаха между тях. Джейк и Джаспър придърпаха Майк назад, а Емет постави ръката си върху рамото на Едуард, блокирайки всякакви възможни ходове, след което му просъска.
-Братле, какви ги вършиш??
Едуард обаче не му обърна внимание, а отново зададе същия въпрос на Майк, влагайки повече емоции..най-вече омраза
-Аз го поканих – твърдо заяви Бела заставайки до момчето със скръстени ръце.– Нещо против ли имаш?
Искаше й се да си поиграе с него. Да го накара да съжалява за действията си, макар да и беше малко гузно..все пак и беше приятел. Но за бога, той сам си беше виновен, след като се срещаше със тази "кукла".
Лицето на Едуард видимо посиня от гняв. Беше убеден че този неин ход, е предизвикан от омразата и към Джейн, която стоеше до него притеснена от сцената разиграваща се пред очите й. Сестрите му бяха застанали до стената без да се намесват. Не веднъж се бяха опитвали да помогнат на брат си в подобни случай, но единственото което получаваха бяха само крясъци от негова страна.
Опитвайки със сетни сили да се успокои, той заговори с тих, но студен глас насочен към обекта пред него.
-Нютън, ако до две минути не се разкараш от погледа ми, бъди сигурен, че кракът ми ще преследва задникът ти, до скъпото ти шикозно легло в болницата.
Лицата им бяха почти на сантиметри, но колкото и да се опитваха да ги отдалечат един от друг, те не помръдваха.
-Едуард, човече не говори глупости – опита се да го успокой Джейкъб.
-Блек ти не се намесвай, освен ако не искаш утре да си на легло – изръмжа силно Едуард. Не искаше да го замесва в проблемите си, за това реши да го сплаши, което се и получи...
-Сега ако ми дадете думата искам да съобщя нещо – раздразнено заговори Бела, заставайки между двамата. Едуард забеляза широката усмивка върху лицето на „брат му”, и погледна към момичето въпросително. „Ако си мисли, че може да предотврати боя жестоко се лъже” помисли си Кълън.
Никои не подозираше какво е намислила Бела, но нали за това ги беше поканила...След като напрежението между братята малко или много намаля, тя заговори.
-Първо, момичета елате насам де – смръщи се тя, когато забеляза Роуз и Алис да стоят на страна от тях. Момичетата се приближиха и тя се усмихна..Всичко вървеше по план.– Жалко че Ренесме я няма, но нищо. Ще й се похвалим по-късно.
-Хайде Суон, със Еди нямаме цяла нощ на твое разположение – изсумтя раздразнено Джейн.–Имаме и по-важни..дела.
Едуард изсумтя чудейки се, как може да има толкова лесни и безмозъчни същества като жените..
Бела й се засмя горчиво. Никои друг не смееше да каже каквото и да било, всички стояха в очакване да разберат причината поради която ги беше довела..

Но преди това нека разкажем как мина и денят на Бела...отчасти..
След като се обади на приятелите си, и Майк, тя отиде до фирмата при баща си, който не спираше да работи независимо какъв ден е от седмицата ..
Плана който бе изготвила и се стори страхотен..Влетя във кабинета на Чарли с лъчезарна усмивка, и отиде да го целуне по бузата.
-Мила, първо се почуква – каза строго баща й.– Можеше да съм в заседание.
-Ако беше така, секретарката ти щеше да ми съобщи.
-Като чели това би те спряло – засмя се той.
Бела седна пред бюрото му, и доби делово изражение.
-Какво те води насам? – попита той. Предполагаше за какво е дошла, но сега не му се водеха скандали..
-Искам да поговорим за сватбата с Нютън – започна със сериозен тон Бела.– Имам идея която ще ти се стори примамлива..А и всички ще сме доволни –"Или почти всички.." помисли си тя на ум с широка усмивка..